На мен ми трябва някой
със силна психика и
огромно търпение. Аз съм огън.
Не търся пожарникар, а бензин.
(via psychecaeles)
преди време и тя
е обичала силно,
е вдигала шум,
излишен,
е блъскала,
някого,
не е питала,
не кротувала,
преди време и тя
е ревнувала,
се е палила бързо,
си е тръгвала
хиляди пъти,
за да се върне
още толкова,
преди време някой
я е пускал
всеки път,
защото е знаел,
че ще се върне,
затова сега тя
се чуди
как се остава
Зора
(via go-justsmile-us)
-Ако ти кажа, че те обичам, ще се върнеш ли?
-Когато го казах аз, ти остана ли?
-Кажи, че ще ме помниш вечно.
-Бързо забрави за целувките вечер.
-Нещо не боли ли в теб когато мен ме няма?
-Когато си с нея по-усмихнат ли ще бъдеш?
-Не мога да обикна друга…
-Чужди устни ми откраднаха душата.
-Моята я няма вече.
-Нека да я търсиш вечно.
-Само тебе искам да намирам.
-Аз избягах вече.
-До колко да броя преди да се покажеш?
-Топло ми е на сърцето под завивките на други, няма да ме пуснат.
-Ще те издърпам. Сам.
-Изплувах от тази болка. Сама.
-Така ми се говори с тебе.
-Думи нямам да ти казвам.
-Безмълвен ме оставяш.
-А ти колко пъти ме остави?
-П. Т.
Посветено на човека, който ме научи да (не) обичам. Ти си моята вечност, пази се ❤️
Когато нощем се будиш
плувнала в пот,
дишаща тежко
сякаш с намордник,
с тяло треперещо,
забравила Бог
и в леглото си празно
не намираш виновник.
Когато и будна усещаш
нещо така…
Невидимо чувство
кожата пали.
Как въжето ти стяга
здраво врата,
но и сякаш перо
нежно те гали.
Когато насън
устни прехапваш,
и мислите гониш.
Когато се будиш,
с белези нови
и сама се докосваш,
а нищо не помниш.
Когато грешиш и
в съня си
мрака тайно целуваш. -
Аз съм, не ме ли позна?
Мен тогава сънуваш.
ДимитроV
“Тежко е на този, който помни всичко.”— Иля Григориевич Еренбург
(via bulgarian-blog)
“Ако ще се прераждам, първо ще поискам уверение от Дядо Боже, че ще ме върне на земята заедно с теб. Иначе отказвам.”— “Живот в скалите”, Мария Лалева
(via ethereum-sss)
Любимият ми цвят?
Петдесет нюанса теб.
-Л.Л.
(via i-crave-for-you)